Елена и Николай и тайните на малиновото вино, сладкото и вишневия оцет

Да правиш оцет  не е лесна работа – първо се научаваш да вариш ракия, после да произвеждаш вино и чак накрая е майсторският клас с оцета, казва Ники – тихият двигател в тандема Елена и Николай Николови от Варна. Дългогодишни служители в една от най-големите печатници в страната, а Елена дори и мениджър на висока позиция, в последно време двамата подаряват всяка свободна минута на селския труд, варенето на сладко, приготвянето на малиново вино и оцет от ябълки и вишни.

Елена е родена в град Херсон, днешна Украйна, а е доведена в България като бебе на 40 дни. С преплетени корени по линия на предците си – майка украинка и баща с българска и дагестанска кръв, Елена акостира във Варна. Прави кариера в печатницата, дълго време се занимава с психология, дори изучава т. нар. НЛП – невролингвистично програмиране – дълбоко научно и практично познание, което на енергийно ниво дава инструменти и похвати, с които да моделираш живота си. „Търсейки личностово развитие, намерих себе си – намерих се на двора, с мотика в ръка“, смее се Елена.

Николови ни разказват историята си по време на тренинг тура „Вдъхновения от Северозапада“,  организиран по проекта „Пендара“ на фондация „LocalFood.bg“ в В2В формат. Целта му бе стопаните на посетените 12 малки ферми в Северозападна България, които легално произвеждат и продават автентични продукти, да споделят с участниците практически опит по своето „излизане на светло“.

Елена и Николай отглеждат малини в село Момчилово, община Ветрино. Сортовете са „Български рубин“, „Люлин“, „Полка“, но търсят подходящи сортове и за производство на вино. Първият вариант на плодовата напитка Николай произвежда от малиновите семчици и люспи, останали от сладкото, на което Елена е царица. Освен от малини, тя вари сладка и от ягоди собствено производство. Тази година за пръв път експериментира с „купажи“ – сладко от ягоди с роза дамасцена, или пък комбинация от ягоди и ревен, ягоди с мента, ягоди с водка. С помощта на Николай става все по-добра и в производството на малиновото вино – той я учи на много от тънкостите, тъй като е майстор на оцетите. Единият оцет прави от два сорта ябълки  – „Червена превъзходна“ и местен сладкокисел сорт, но напоследък експериментира и с оцет от вишни, който се оказва истински еликсир. Макар ползите от вишневия оцет, подобно на ябълковия, да са познати от векове на народната медицина, той е рядко срещан у нас. Изключително богат на антиоксиданти, оцетът от вишни съдържа комбинация от пектин, кумарин, танини, антоциани, флавоноиди и баластни вещества.

Засега Елена и Николай произвеждат от всичко малки количества за собствени нужди и за приятели, дори имат и страничка във Facebook –  „От градината на село“. Дали ще напуснат печатницата и ще се отдадат на земята и нейните плодове? Засега възприемат новото си амплоа като цветна гора край пътя на рутината – „бягство си е нашето село, бягство от стреса“, казва Елена. Въпреки това Николови са отворени и към нови идеи – дошли са на тренинг тура „Вдъхновения от Северозапада“, за да вземат по нещо от опита на производителите от тази част на България, да научат как, ако решат, могат да регистрират производството си, за да работят легално.

Много от домакините също дълги години са упражнявали професии, които нямат нищо общо със земеделието. Такъв е случаят с Теодор Вълчев от козеферма „Каряна“ в с. Ягодово, община Берковица, който преди да създаде стопанство за кози е бил собственик на бизнес със секстелефони, създател на тв игри, телевизионен продуцент. Днес Теодор прави чудни кози сирена, сред които и прочутата качота, а за да усвои технологията им е работил като доброволец в козеферма в Тоскана, Италия.

С професия леко встрани от фермерството е и Стефан Власакев, който ни посреща във фермата на съпругата си Юлия Стоянова в с. Гинци. Стефан близо 30 години прави сено за нуждите на столичния зоопарк, а жена му е майстор на овче кисело мляко и сирене. Фермата има 200 овце, които се отглеждат в кошари край пасища високо в планината.  С отглеждане на биволи и крави и производство на мляко, сирене и кашкавал се занимават Десислава Върбанова и Славейко Славейков от ферма „Благовец“, с. Благово. Славейко гледа животни повече от 20 години – остава рано без родители и това е основният му поминък. Преди 4 г. изгражда мандра за млечни продукти, които с Деси реализират основно на фермерските пазари в Монтана и София. Правя биволското мляко по рецепта от баба и го увивам с родопско одеяло, разказва Десислава.

Жена върти и едно друго животновъдно стопанство – кравефермата в село Нефела. 30-годишната Агнеса Тодорова е майка на три деца и успява да гледа тях, животните, да наглежда мандрата, да произвежда и търгува с млякото и млечните продукти. Отваря фермата със своята половинка – Христо Василев, който след като опитва късмета си в чужбина се връща в България и през 2007 година създава ферма в най-бедния район на България и Европа. Най-новият проект на семейството е т. нар. агроресторант – строи се точно до стопанството им и ще се зарежда с продукти, произведени от тях.

Млад стопанин е потомственият пчелар Теодор Пушкаров от село Меляне, който гледа 150 кошера с пчели, а от скоро е и баща на малка принцеса. Занимава се с пчеларство от 12-годишен, когато помага на своите прадядо и дядо да вадят мед. През 2008 г. решава професионално да се заеме с отглеждане на пчели, а започва и академична подготовка в Аграрния университет в Пловдив. Междувременно се регистрира по Наредба 26 и продава своя мед на големите фермерски пазари в страната.
Част от посетените по време на тренинг тура „Вдъхновения от Северозапада“ стопанства бяха  за производство на плодове и зеленчуци.

Един от земеделците, които споделиха опита си, бе Ивалин Цеков, чиято фирма ЕТ “Инко“ произвежда и преработва ягоди в село Костенци, община Берковица. Преди години в това село годишно са се произвеждали над 400 тона ягоди, дори в центъра му е имало ягодова борса. Сега най-големите производители са италианска компания, чиято продукция Ивалин преработва и замразява в своята база. „Много слънце, а отсреща е Стара планина, това е тайната за страхотния вкус на прочутите берковски ягоди“, казва Ивалин. Самият той отглежда 5 декара с ягоди и 7 декара с малини – към деликатните плодове се насочил в края на 80-те години на ХХ век, когато взимал ягодови и малинови градини „на акорд“.

Дълги години е прекарал във Франция и стопанинът на биоферма „Версол“  Мирослав Пешовски, който има оранжерии в село Лик, община Мездра, за традиционни и екзотични култури. Зарежда клиенти в София с т. нар. „семейни кошници“, които според сезона имат различно съдържание – в момента с домати, пресни картофи,моркови, краставици, зелен лук, тиквички, пресен зелен фасул, магданоз. Поръчките стават по телефона и през Facebook страницата на „Версол“. В стопанството се отглеждат и нетипични за нашите ширини култури като годжи бери, кейл, физалис или инка бери – суперплод, богат на антиоксиданти, витамини и микроелементи. Част от насажденията Мирослав отглежда по биодинамичния лунен календар на Мария Тун, за да бъде производството в максимална хармония с природата.

Тренинг турът до Северозапада бе осъществен с помощта на Фондация „Америка за България„, която подкрепя проекта „Пендара“ по приоритета му да развие експертен екип за подпомагане на стартиращите малки производители. В тази връзка в обучението се включи инж. Валери Савов, който представи на участниците всички тънкости в управлението на безопасността на храните, приложени в практиките на посетените стопанства.

Leave a Comment